ПЕСЕН ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ

... дали бях влюбен, или пък надрусан, или и двете – пълен идиот,

аз вече си изпуснах автобуса към следващия – по-щастлив живот,

дори не зная има ли го нейде, или съм вярвал в някой тъп мираж,

и – да го пея в стихове елейни – за пенсия натрупах трудов стаж,

помежду ножа, хляба и салама – скиталецът от варненския кей,

ми писна! – от измама във измама да хълтам след поредния Мойсей,

а покрай мене цял Народ излъган към светлите си бъднини върви

със вярата, че там, след онзи ъгъл, текат реките в златните треви,

и кой във ранг държавна политика издигна най-ужасната лъжа?

Със глас ми се реве, и ми се вика! – и моля се докрай да издържа.