Денем е с цвета болнав
на тревицата под камък:
от щурчета щури май
сутрин нужда никой няма.
Но щом падналият мрак
всички пътища затрупа
и най-смелият юнак
спре се в дом или хралупа,
то простира глас така,
сякаш то крепи небето.
Става чудна вечерта,
щом засвири вън щурчето!
© Цонка Петрова Все права защищены
щурче някъде пее...
Крия го в шепи.