Песен за учителя
(посветено на г-н Величков, който изчезна през 1964 г, незнайно къде)
Това се случи един зимен ден,
когато влезе учителят смутен.
Тревогата му всички разбрахме,
не казахме нищо - само мълчахме.
Урок по човешки проведе ни той,
по начин свободен, по начина свой.
Тъй времето изтече си така.
Най-подир той каза ни това:
- Ах, вий, дечица, със светнали лица,
какво ще правят вашите сърца!
Аз тръгвам вече, сбогом, деца...
И от очите му закапаха сълзи,
но той с усмивка мила ги закри.
Така излезе учителят любим,
на който вече сълзи ще дарим...
28.10.1966 г.
© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены