1 нояб. 2011 г., 12:28

Песенно 

  Поэзия
5.0 / 5
547 0 14
Не съм мечтала аз
диаманти, ни всемира -
пеперуда е душата ми,
щом те винаги намира.
Не сам мечтала аз
пепелища, ни жарава -
огнище е сърцето ми,
щом вината ти прощава.
Изгубим ли се в тоз вървеж
и пътят се разделя в зноя,
ще извикам оня див копнеж,
изостанал зад завоя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »