Песента, която не ти изпях

8 дек. 2023 г., 10:36

Поэзия » Любовная

534 4 4

ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ТИ ИЗПЯХ

Пия мусони и пея мистрали.

Дишам тайфуни – издишам мъгли.

Мълния в мене саваните пали.

Матерхорн срива се в мен на скали.

Степни кобили пръхтят ми в ушите.

Хълми по Рихтер – гръдта се тресе.

Ти си ми въздух, вода, хляб, обител.

Песен и стих, непогинал в есе.

Ти си ми огънче, дим от лулица.

Вятър, луна – и парче синя вис.

В тайни хралупи слетя – улулица.

Из светлоструите твои съм чист.

Идеш ми в сън – сякаш мама ме гали.

Ще ли те видя по трети петли?

Аз те обичам, момиче – едва ли

знаеш какво е любов да боли.

Ти си ми утро в тревица над извор,

облаче, капчица дъжд върху мъх,

ти си сърненце – сърна ли те близна –

сплете в косите ти пролетен дъх?

Ти си светулка из нощи в дъбрави,

птичи трептеж в синеви навъзбог,

славеев хор, който Господа слави,

слънчев отблясък над рибка в поток.

Гледам те, пия те, светло се питам

как ще си тръгна от белия свят?

Някой ден аз ще си легна в тревите,

както търкулва се камък по скат.

Ти си авлига в ръжта, звън и шемет

в пламнал над нивите вик на момче.

Боже, защо отредил си ми време –

хем да е късо – и хем да тече?

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-12-09T08:20:38+02:00

Красота!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2023-12-08T19:08:24+02:00

С Пепи и аз. Много хубаво, Валери
palenka (П Антонова)

2023-12-08T11:59:03+02:00

От най-красивите, които съм срещала тука!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-12-08T11:18:28+02:00

Ти си ми утро в тревица над извор,
облаче, капчица дъжд върху мъх,
...
Боже, защо отредил си ми време –
хем да е късо – и хем да тече?