“Ти сън ли си или те има...”
Аз съм сълзите в очите ти,
Аз съм неказана дума
Пулсът съм тъжен на мислите
Дето сънят ти откраднаха.
Аз съм клеймо на обидата,
Дето я носиш в душата си.
И да не искаш понякога -
Все ще ме чака сърцето ти.
И да ме гониш отчаяно -
В теб ще остана завинаги.
Аз ще съм топлото, нежно докосване,
Със което събужда те вятърът.
© Елена Бързева Все права защищены