Колелата се въртят
и безспирно пеят, пеят.
О, кога ли ще се спрат
и кога ще онемеят?
Тяхната магична песен
вечно тегли ме на път
и светът за мен е тесен…
О, кога ли ще се спрат?
Сред дърветата, в платната
вятърът шепти, шепти
и разказва на душата
за бленувани страни.
Волно чайките летят
и за път лукаво пеят,
и платна плющят, плющят…
О, кога ще онемеят?
За видени красоти
спомени във мен живеят.
Нека вятърът плющи,
нека колелата пеят!