Морето ме посрещна със усмивки,
припявайки си шумничко солфеж,
целувайки със обич стъпките
оставени по пясъка горещ.
Редеше думи то за времето,
така отдавнашно било,
когато май аз бях момичето
на плаж със татко си дошло.
Когато си опъвахме палатката
от стар чаршаф на четири "стъбла",
и вътре приласкавахме си слънцето
с по "Скрежко" - щастие в ръка.
А после... мятах тънки плитчици
и теглех тате към брега,
с онези светлинки в очите,
с които го усмихвах до сълза.
Понесъл ме на раменете си,
се гмуркахме в насрещната вълна,
а аз уверено притихнала
притисках се в бащина ръка.
Плувахме, а вятърът се смееше,
понесъл в бъдещето споменът-мечта.
Морето, моето море то пееше
песента... звучаща и сега.
© Таня Мезева Все права защищены