27 сент. 2008 г., 12:43
Като бабина черга, поле се е жлътнало -
цяло в лютичета.
Тепат грохнали, прашни нозе -
мойте старци си чакат момичето.
Топла къща, по женски добра,
кротко дебне с очи зад прозореца.
Лумнал двор в некосена трева,
малка портичка, вечно отворена...
Там, превила снагата-лоза,
баба с песен полива гергините.
От герана с две стари ведра
дядо сякаш си вади годините. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация