Ой ти, Вардар, ой ти, Вардар,
мътен, яден що течеш ти,
миналото помниш, Вардар,
край тополите ти – свещи.
Самуилови войници
под върбите ти събрани,
връщаха се без зеници
по Преспанските камбани.
Покрай каменни калета
толкова вода изтече –
чака Марко майка клета
да се върне от далече. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.