Отново почувствах разкъсващата се болка в гърдите ми. Ари, усещайки вълната на чувства, която ме изсмукваше отвътре, се притисна към гърдите ми и затананика позната мелодия.

Когато си далече и искаш аз да съм до теб,

погледни тези незабравими дни

и вкарай мислите си в ред.

Душата си на свобода пусни,

търси в дълбините най-напред,

изгубените земни души

и техните злини навред.

Помогни им, те страдат в мрака,

имат нужда от светлина.

Подай им твоята ръка,

забрави болката и страха...

Те са твоята съдба.

Остави ме, нека си почивам,

ще се срещнем отново ний,

спомени изтривам.

вино от кръвта ми пий.

Тази толкова странна песен бе завзела съзнанието ми в деня, в който се роди Ари. Когато бе неспокоен в сънищата си, му я пеех, а той ставаше по-лек и от перце. Сега, когато той я пееше на мен, почувствах същата тази лекота и спокойствие.