14 янв. 2007 г., 12:48

Песимист 

  Поэзия
991 0 8
Песимист
Със страданието си, ти тихо си заплакал.
В един единствен лъч: гори!
Да страдаш тихо, някой сякаш те е обрекъл,
да сънуваш сляпо погледи: гори!
Да страдаш тихо, сам-самотен
и болка, нежна, тихо да шурти.
В живота си единствената си мечта - нелепа.
В отчаяние живота да загърбиш ти.
Ще станеш някога щастлив!
Криле над теб бял алгел ще разтвори,
очите ще забърше: прогледни! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Все права защищены

Предложения
: ??:??