опит за басня, провокиран от един спектакъл
Веднъж Песимистът решил да се жени,
отишъл с родата да иска свойта любима,
но нейните думи той грешно премерил
и край драматичен мацнал на тази картина.
Във същия миг, не щеш ли, читателю драг,
Оптимистът взел същото важно решение
и озовал се с роднини пред любимия праг
да иска ръката на щерката, без извинения.
И всичко вървяло по мед и маслò,
ала от радост, а може от глупост
взел, че похвалил се той, как тъй из ведрò
ще тъне животът им общ във разкоша и лукса.
И както се вихрили розови краски,
насред годежа гъста и тежка мъгла се явила,
че този наивен глупак от себе си май е прехласнат
и тъжната драма отново финала решила.
От изводи, честно, на мене дойде ми до гуша,
но тук очевадно се крие тлъста поука.
Плюй на емблемите, просто сърцето си слушай,
че Онази, с косата, и на твойта врата ще почука.
© Даниела Все права защищены