1 сент. 2011 г., 11:02
Щурчетата са мили спомени,
които в тъмното ни викат
и капчици тъга отронени
в мига, преди да ни обикнат.
Зоват щурчетата протяжно,
все мамят ни да се завърнем.
И да си кажем нещо важно .
Да си простим. Да се прегърнем.
На август във косите меки
безпаметно да се изгубим.
По слънчевите му пътеки
да тичаме добри и влюбени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация