„Чук, чук, яйчице
имаш ли си сърчице...“
Песничка една звучи
нежно в моите уши,
чак от детството дошла,
да ми върне радостта.
Как в четвъртък сутринта
или в събота една,
пред Великия свят ден,
да нашарим с отреден
дъх божествено красив,
най-щастливият си миг.
Със боички от земята,
с краските от небесата,
да премесим любовта,
за да грейне пак дъга,
слънчева и обозрима,
що в сърцата ни я има.
Тъй със вярата сега
и в доброто по света,
вятър клони ще повее,
песничка за да изпее,
за онази "блага вест",
как Христос възкръснал днес.
© Таня Мезева Все права защищены