Опитва се градът да заглуши
цигулките на нощните щурци -
с боботещия си, ехиден смях
изкуството им да засипе с прах,
да го изпрати във забвение,
в затънтена и глуха улица,
във вечно, мрачно заточение.
Но тъй са скромни чудните певци
и простичко очарователни,
естествени и обаятелни…
Вместо цигулките да заглуши,
замислено затанцува нощта… ...