Срещнаха се две рекички
и решиха на шега
да се хванат за ръчички –
станаха една река.
Сто поточета игриви
бързо вляха се и те,
а реката бе щастлива,
че със мигове расте.
Тича през гори, поляни,
нищо няма да я спре.
И ще стигне запъхтяна
чак до някое море.
© Елица Ангелова Все права защищены
Поздрави!