Кръглолико стъклееше зрялото грозде.
Калдъръмена тайнственост шепне в Балкана.
Кукуригаха песно до пойност петлите,
предхамбарно мяукаше котка засмяна.
Пощръкляха щурците... до щурост щурчаха,
по дувара танцуваха, сякаш пияни.
Посредлунно облещени кучки запяха,
ветровете пригласяха с тях запъхтяни.
По прозорците кацаха бавно звездите,
облачее небето... сълзящ почитател.
По плета се преплитаха прелетни птици,
чуруличещо гушнати в перест приятел.
Ароматна черешовост, цветна бръшлянност.
Жълтодюлеви прелести капят с позлата...
Селолюдно е днес на мегдана... пендарено...
Дваж по-кръшно хорото... и песен - душата.
© Кремена Стоева Все права защищены