NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
15 авг. 2019 г., 18:40

Песъчинка 

  Поэзия
423 1 3

ПЕСЪЧИНКА

 

Песъчинка съм сред хилядите песъчинки.
От камък животът... ме смля. В мен остави
сърце - една жадуваща любов прашинка,
раздаваща любов, по негови представи.

 

В песъчинката споено, на мига е готово
от пламъка си вътрешен да се взриви,
загубило представа за време, в слово
във вселената покълнало, да се претвори.

 

Сред хилядите те търся. Като бяла магия
преминах езера, реки, морета, океани,
енергията излъчвана към мен да открия,
да се докоснем отново от любов пияни.

 

Плътските образи едва ли ще се познаят,
но усетът на сърцата е по-силен от всичко.
Единствено те могат с обич да се разпознаят
в този свят празен, напълно безразличен.

 

15 08 2017

© Надежда Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Георги! И словото ти, полетяло като прашинки, или глухаркови стрелички, носи надежда за утрешния ден!

    Даниелче, благодаря за прочита и коментара ти - светлина по пътя ми!!!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • ...но усетът на сърцата е по-силен от всичко.
    Единствено те могат с обич да се разпознаят"...
    Има нещо такова. Харесвам потока от мисли в стиховете ти!
Предложения
: ??:??