27 июл. 2008 г., 10:13

Песъчинки 

  Поэзия » Другая
890 0 3

*

Като песъчинки са дните ни.

Изнизват се между пръстите,

бягащи погалват дланите,

за да образуват нашето минало.

*

Огънят на лятото

запали крилете ни.

Ще можем ли

пак да летим?!

*

Аз и ти...

Ние и Вие...

Толкова различни

и толкова еднакви

в този безумен юни.

Разпънати

на кръстопътя

от едно безумие

към многото

неизвестности...

*

Любов?

Кехлибарено късче,

като застинала капка мед,

която не е медена,

но ни пленява.

Защо всички

сме нейни доброволни

                                пленници?!

*

Порция грях.

Звучи като бурканче

сладко,

тайно измъкнато от

бабиния шкаф.

Когато открият,

ще загорчи,

но може би затова

е толкова

                сладко.

Създадено на 23.06.1990

 

© Катя Пачова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??