Очите ти са същите морета,
в които плувах преди пет години,
все толкова примамливо блестят и светят,
дълбоки, приказни, небесносини.
Розов храст през пролетта разцъфнал,
все същите са устните ти жарки,
букети хиляди от тях откъсвах,
целувки с вкус на сладко от шишарки.
Все още бодро от косите,
слънцето щастливо се усмихва,
вплитах пръсти, мерих дължините,
вятър бях, игрив, не стихвах. ...