1 июл. 2012 г., 20:24

Пет увехнали цветя 

  Поэзия
682 0 5

Пет часа е. Рано сутрин.

Тишина.

Бяла стая - полупразна,

с паяжина на отсрещната стена.

През пердето се процежда

тънка струя светлина.

Тя пробягва по стената

и за миг замира нейната следа.

Бяла стая  - полупразна,

но със ваза в ъгъла на масата,

а във вазата бледнеят

пет увехнали цветя.

Може би, са спомен

от човек далечен, скъп.

Но преминал им е вече

пролетния дъх.

И сега стоят безлично

ден след ден във вазата,

като спомена безличен

за красивите цветя.

Пет часа е. Рано сутрин.

Тишина.

Със копнеж следят лъчите

пет увехнали цветя.

 

© Светла Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??