7 дек. 2008 г., 22:44
Петлите са знамение за прошка
Крия се в сенките като Слънцето,
изгрявам, само щом ме повярват,
петлите са знамение за прошка,
на разсъмване ме изповядват...
Мълчанието е моят замък от обичане,
сама си приставам в очите на другите,
крада се от чуждите мисли и спомени,
да не стана по-нормална от лудите.
От огледалата бягам като смелите,
да не би да забравят да се счупят,
че после ще искат да им плащам
за любов, която не могат да купят.
© Свобода Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много интресна образност...но нескопосно направена като стих!
Работа му трябва още! Харесах идеята ти! -
изключително силно! грабна ме още със заглавието! Поздравявам те!
-
Искрено и дълбоко - Благодаря !
-
Замисляш, Съни!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Ще съм ти благодарна ( наистина), ако ми кажеш, кое е нескопосаното ?
В смисъл уважавам мнението и признанието ти,но аз дълго мислих римата и ритъма
Кажи къде бъркам, за да го поправя