tanq_mezeva (Таня Мезева)
1584 21227
27 июн. 2019 г., 14:02  

Петльо и Лисана 

  Поэзия » Для детей
2764 5 40

Петльо-перест перушан

от стобора днеска сам

глас във утрото изви:

„Кукуригу! Кой там спи?

 

Ставайте големи, малки –

пиленца, петлета, ярки!

Слънчо плисна веч` лъчи,

време е за веселби!”

 

Както Петльо се дереше

и слова така редеше,

не видя врага – Лисана,

как наднича зад герана.

 

Лиска беше изтъняла,

огладняла, оглупяла,

та решила за закуска,

бели яйчица да схруска.

 

Тъй решила, но беда,

тя капана не видя.

Щракна той. Крачето хвана.

Ревна малката хитрана:

 

„Моля, Петльо, мен спаси

и от злото избави,

а пък аз като награда

обещавам да съм блага!”

 

Съжали я тоз` юнак

и нали си беше драг,

с клюн и нокти най-изкусно

страшните зъбци отпусна.

 

После Лиска, Петльо гушна

и изрече най-радушно,

че Доброто във беда

дружба ражда по света.

 

27.06.2019 г.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Как враговете станаха приятели »

6 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво! Поздравления!
  • Благодаря за пожелания успех, но не възможно, след толкова много четения и изключително малко харесвания!
  • Гласувах! Много ми хареса, като песен е! Успех!
  • Благодаря ви за коментарите и подкрепата, Ласи, Хари и Марко!
    Успех желая на всички участници и още много нови творби!
  • Забавно ! Понякога коментарите са толкова атрактивни, колкото творбата.
  • Успех, Танче!
  • Сладкодумка си!
    Успех!
  • Страхотен стих! С поука. Успех!
  • Успех, Таня!
  • Хубаво е като идея,но дали пък Лиска:
    Петльово месце не ѝ се иска?!🐱
  • "... че Доброто във беда,
    Дружба ражда по света."
    Чудесна детска поезия,Таня!
    Още повече,че и Пер Перикон е допълнил и поднесъл красиво стихотворение.
    По въпроса за реалното и нереалното...
    То е като да отнемеш близалката на едно дете. Ако от най- детска възраст им отнемем надеждата и правим проекции на страховете си в техните малки сърца, какво бъдеще ще има човечеството?
    А децата наистина са интуитивни и попиват като гъбки. Крехката им възраст не ги прави глупави или скептични. Чета с удоволствие! Има нужда от повече детска поезия и проза. С удоволствие бих го чела на децата си. Хубав ден!
  • На мен краят ми се струва реалистичен. Хубаво за деца. Гласувах!
  • После Лиска, Петльо гушна
    и изрече най-радушно,
    “Ти глупак си най-голям
    и сега ще те изям”

    Танче, миличка, шегувам се и се чудя на свръхсериозното отношение, към едно весело и закачливо стихотворение. Но финалът е нереален, знаеш го!
  • Аз съм доволен. 369 посещения, засега.
  • В този стих има толкова смисъл и поука, не мога да повярвам, че чета такива коментари!
    Лисицата е символ на хитростта, лукавството, пъргавината, мъдрост, бързо и аналитично мислене!
    Петелът е символ на слънчевото, на утрото, в китайската идеограма означава слънчево благоприятен!
    Но в приказките се окачествява (като наивен, лековерен, на моменти добродушен, но и лош)
    В случая хитростта на лисицата, я вкарва в капан!
    А петелът я спасява от гибел!
    Поуката е, че доброто може се прояви в неочакван момент, дори и сред врагове!
    Децата са толкова емоционални интелигенти, че не бива да се подценяват!
    Много добре отсяват, кое е редно-и кое не е!
  • Някой може и да се дразни от нашите коментари и да ги нарича "дежурни реплики", но ти си доказан майстор на детската поезия, Таня! Желая ти успех на конкурса, защото го заслужаваш!
  • Хубаво написано, Таня. С ясно послание, поднесено по подходящ начин, с възпитателна цел. А всъщност, това е най-важното, с подходящи за деца думички да се внушат определени ценности, които да изградят определени качества в детето.
  • Ужас! Май човекът никога не е писал детска поезия, защото тогава щеше да знае, че детска поезия въобще не се пише лесно! Детето много добре критикува даже и то по най-прекия начин! Няма интерес просто към книжката. Ама някои хора имат нужда от отрицателни емоции може би! Тяхно си право! Ние няма нужда да се впечатляваме, Танче! Спокойна вечер!❤️🐞
  • Аз нямам нужда от подобни провокации, Гоше! Съжалявам, че го казвам, но това твоето не бе доблестна постъпка на мъж!
  • Нищо му няма на стиха ти. Ще го харесат, ще видиш! Гаранция!
  • Няма да го направя! Твоите коментари, са си твоя отговорност! Провали ми стиха, надявам се вече да си доволен от постъпката си!
  • Изтрий ми коментарите, лесно е.
  • Не знам защо го правиш, Сенд, но постъпката ти е недостойна!
  • Добре, но не мога да разбера, защо в множествено число, слагате на думите “й”, вместо “и”! Масово явление е! Не знам, правописът да се е променил.
  • Адаш, не прекалвваш ли леко с критическото си присъствие вече? Каза, каквото имаше да кажеш, и то ясно и категорично.
    Добре, посланието е разбрано, но това пък лично на мен не ми пречи да си кажа и моето мнение относно творбата.
    Избраните герой са добре познати и класически врагове, което знаят и най-малките (а стихчето е насочено именно към тях). Развитието на сюжетната линия е поднесено под подходящ формат и поуката е леснодостъпна.
    А това са важни съставки за този вид творчество, защото са поднесени с езика на децата.
    От мен, едно голямо браво към авторката!
    ПП
    Не търся конфликти! Просто изразявам своята гледна точка и вече го направих! И тъй като казах всичко, което имах да кажа, смятам, че повече нямам работа в тези коментари :0))
    Още веднъж, браво, от мен, Таня.
  • Не е Омаловажаващ.
    Обсъждаме поезията за деца.
    “Браво, Танче! Успех, Танче!”, нищо не казват. Поредните дежурни реплики. Детската поезия е лесна за писане, защото децата не критикуват. Количественото ѝ нарастване, едва ли е голям повод за радост.
  • Разбрахме се, Ани!
    Благодаря и на теб!
    Усмихната вечер на всички!
  • Неуместен и умаловажаващ коментар. Надявам се, че сте се разбрали. Само едно ще кажа, преди 10 години в сайта изобщо нямаше стихотворения за деца, преди около 6-7 се появи един автор. А сега имаме цяла торба с детски произведения и то често като за издаване. Радвам се на всеки, който допринася за развитието на детската поезия и благодаря! Успех, Таня!
  • Чудесно е това твое стихче, Гоше! Можеш го писането за деца! Благодаря ти!
  • Имам чехълче едно,
    другото внезапно ми избяга.
    Беше кротичко и уж добро,
    на куцук отивам да си лягам.
    Търсих го у нас, търсих го на двора...
    Ах! Случайно го видях!
    Някой го е сложил на стобора!
    Шаро! Бързо ми кажи и не вдигай глъчка!
    Как го сложи там, без да ползваш пръчка?!

    Специално за теб е, току що написано.
  • Добре.
  • Децата са най-важните, Георги!
    И преди да публикувам или издавам, за себе си съм се убедила, че моите стихове се приемат от тях!
    Искрено желая успех и на Вас!
  • Госпожо, Мезева!
    По никакъв начин, не искам да ви нараня и обидя, затова няма да коментирам точно тук, какво си мисля, за стихотворенията на килограм. Ясно е, че хората се забавляват и разтоварват по този начин, няма нищо лошо. Но децата, децата! Те, какво мислят за това?!
  • Господин Стоянов, напишете! За мен ще е удоволствие, пък и за дечицата, повярвайте!
  • Успех от мен, весело се е получило
    Аплодисменти и за репликата на Пер Перикон, много находчиво!
  • При кокошките отиде,
    полозите им да види,
    щом измътят яйчицата,
    да разкаже на децата,
    да не вярват на Лисана,
    хитра, подла и засмяна.
    Ще им купи вярно куче,
    да ги брани, ще го учи.
    Да не вярват на лисици,
    а да бъдат умни птици.
    ..................
    Мога да изпиша километри с подобни стихотворения. Нито ми звучат актуално, нито са интересни на децата, нито изискват някакво усилие от автора. Калъпясване, както го определи Щурачето.
  • Успех! Много приятна изненада и от Перикон!
  • Ехаа, г-н Перикон, невероятна басня си написал!
  • ...А пък после тя намери,
    за уместно и отплата,
    да покани на вечеря
    Петльо в ресторант „Сърната“.
    Бил ѝ вече „...мил и драг,
    а пък тя не му е враг“.
    Малко Петльо се смути
    мига и върти очи.
    Да вечеря с Лиска сам,
    как да каже, срам-не срам,
    малко още се страхува.
    Знае - може да хитрува
    преструваната кумица,
    все пак тя си е лисица.
    Но нали е джентълмен,
    смел поканата прие.
    Официално пременен
    пърха, пляска със криле
    той към ресторант „Сърната“,
    вечерта насред гората.
    А там чака го дружина,
    не един, а цели трима!
    Лиска, Меца и Вълчан –
    хулиган до хулиган!
    Вълчо, малко слаб актьор,
    прави се на сервитьор,
    Лиса, Петльо настанява
    и менюто им подава,
    но пък точи мокри лиги.
    Петльо ще „изкукурига“!
    Баба Меца – шеф готвач,
    във ръцете с нож и сач,
    уж поръчката очаква,
    а пък зъбите ѝ щракат...
    Скочи Петльо, полетя
    той през цялата гора,
    че разбра какво го чака
    там по тъмно в пущинака!
  • Успех в конкурса Танче!
Предложения
: ??:??