26 сент. 2010 г., 14:30

Петстотин лета 

  Поэзия » Любовная
1396 0 10


Вече векове наред те държа,

защото превърнах дните в години.

И навярно съм искала петстотин лета

да се върна назад и обратно премина.

Вече толкова стара съм аз,

а ръцете без тежест те носят

и съм свикнала някак в несвяст

да се лутам по билото ти, да прося.

Вече колко писма подписах със кръв?

И платих цената на безценната вяра.

Не се уморих, а превърнах се в път-

безгранично понесъл товара.

Вече петстотин умрели слънца

ме прегръщат в летата си врели.

Твоите зими превърнах в лета

от слънца и надежди измрели.



© Николина Милева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??