3 июн. 2022 г., 19:13

Петъчно 

  Поэзия » Другая
483 2 2
През щорите слънцето бавно ми маха,
досадно присвивам очи.
Отсреща на покрива гларуси крякат,
аз чувам - "Недей работѝ!"
Мониторът зяпнал е, букви безбройни,
главата ми - цифров компот.
Денят се изнизва, нагоре протягам се,
във мене скрибуца робот...
Нощта е блажена, луната притихнала,
сред мирис на спално бельо.
Заспивам потънал в завивките пухени,
сънувам - не помня какво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??