Събуждам се. Петък, 13-и... Ужас!
Какво ще се случи сега?
Отварям очите си бавно, поглеждам,
уплашено размърдвам глава.
Колко часът е, дори аз не зная.
Часовникът сънен мълчи.
Във седем аз трябваше спешно да стана.
Сега е... о, временце, спри.
Стрелките се хилеха, нагло превити.
Едната на дест стои...
А другата даже не потърсих с очите,
навярно и тя някъде спи. ...