Благодаря за прочита и усмивките. И аз много си се усмихвах на това куплетче, но очаквах, че коментарите към него ще са предимно възмутителни и саркастични, като този на Касиус. Предполагах, че ще се възприеме като написано сега, по повод кончината на Николай Гюзелев, и ще се възприеме като обида към него и гавра с памета му.
Но то е написано много отдавна, преди трийсетина години, и е написано за друг певец – за Джони Холидей.
Роберт Рождественски е написал една малка, но страшно хубава книжка: “Да поговорим за песента”. За това как са създавани песните за Съветските филми; а няма Съветски филм без и красива, запомняща се песен.
Но в книжката има описание и на един от концертите на Джони Холидей, в Парижката зала “Олимпия”. Предавам част от него със съкращения:
“Той пееше и гледаше залата с поглед, от който дори мъжете биха могли да забременеят.
А какво ставаше с момичетата! Боже мой, какво ставаше!
Особено когато запя знаменитата си песен “Come in ...”
Всъщност това не беше песен. Това беше пролетен рев на бизон.
“Come in ...” Ела! Да тръгваме!
И аз видях как те тръгнаха, запълзяха, изкатериха се на сцената – момичета от различни бои, калибри и сортове - слаби и охранени, претенциозни и простички, красиви и грозни …
“Come in ...” - им казваше певецът, - “Come in ...” – и при това снизходително помръдваше показалец, мамейки нещастните овчици.
Беше страшно, беше смешно.
Изведнъж почувствах отдясно, че жена ми, кой знае защо, се надига, прави странни усилия да стане от креслото.
- Ти какво! – попитах я аз.
Тя ме изгледа с някакъв чужд, сомнамбулен поглед, след това, опомняйки се, изохка и каза учудено, почти изплашено:
- А знаеш ли …, действува … Виж го ти дявола! …
И се разсмя.”
Книжката на Рождественски е издадена в България през 1981 година. Значи съм я прочел някъде преди около трийсетина години. И отогава ми е този куплет:
“Певецът бе наистина велик!
Страхотен глас - ревеше като бик !
И на концертите му всички крави,
посрещаха появата му прави!”
Само дето от разказа на Рождественски съм променил бизона на бик и овчиците на крави.
После този куплет е потънал в подсъзнанието ми, и изплува в съзнанието ми едва сега, когато след кончината на Николай Гюзелев толкова много се заговори за него и за неговия глас.
И си помислих,че и аз бих могъл да допринеса с нещо за безсмъртието му, като му посветя, разбира се малко попроменен, този запомнящ се куплет:
“Гюзелев бе наистина велик!
Страхотен бас - …”
Надявах се той да ми го прости – нали в спомените за него разказваха, че освен всичко друго е бил и голям шегаджия.
После се отказах – защото за реването като бик и “кравите” за него не би било вярно. Освен това трябваше да си остане "глас", а не "бас" - защото Джони Холидей е бил баритон.
А защо все пак реших да го го постна - защото е весело. Защото в него има, макар и малък, и някакъв хумор, някаква насмешка, някаква сатира. Но то не е към певеца, а към “кравите”.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.