Лежи Страхът
като сноп покосен
от сърпа заострен на Риска.
Пада здрачът на Мисли
недоизречени
зад билата на смелите Истини.
Уморена, Тъгата
търси подслон
и завивка, и топла постеля…
А преплели пръсти
от бъдещи мигове,
Вината и Споменът пеят…
© Веселка Стойнева Все права защищены
Поздравления!