Пианото е влюбено - тъжи,
с най-нежното, докосващо униние.
И музиката му в нощта кръжи,
над вързани на възел петолиния.
И ключът сол безпомощно виси
и кърши пръсти мракът, по клавишите.
И кичи с ноти своите коси,
Вечерницата...Спряхте ли да дишате?
Едно дърво в сърцето си от мъх,
запазило е любовта на птиците
и клетвата си - до последен дъх,
да свири за звездата си - Зорницата. ...