Страх ме е от поетите,
защото са толкова луди
и все остават сами.
Придърпват надеждата,
поглеждат я влюбено,
а накрая зашиват във стих.
Влюбваш се във поемите,
влюбваш се във поетите,
а погледът им - боляща игла.
Съзира те до последното,
съдира те до най-ценното,
а накрая най-ценно е тя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.