Пир
Чуваш ли как вятърът те търси?
Вестоносецът пристига...
Чуваш ли как горко те проклина?
Страх ли те е?
....
Как мислиш, дали ще те подмине
палачът на разбитите сърца?
Недей се опитваш да избягаш,
недей... за теб надежда няма,
безмилостно, тъй както теб,
ще те покоси съдбата.
Всеки носи своята присъда,
а при срещата със съвестта... умира.
Умира жалко...
Пиршество на всички наранени.
Идва твоят миг, любими!
На твойто пиршество ще бъда домакиня,
ще пия със наслада,
ще се смея от сърце,
за тебе тост ще вдигна -
за твоите незабравими очи,
за моите смели мечти,
за твоите жестоки лъжи,
за нашите осъдени души...
а музиката не ще спре.
....
Накрая ще събера парченцата мое сърце,
ще ти ги дам, защото то е твое вече.© Юлиана Кехайова Все права защищены