Пир

efina (Фей)
33 9

20 февр. 2011 г., 19:51

Поэзия

777 0 1

Пак ще има пир.

Ще пируват с мойта наивност.

Ще разкъсат до кости

душата ми!!!

Хищни хиени.

Гладни и жадни,

ще се впият в сърцето ми,

ще изсмучат

до капка чувствата ми!

Ще остана безчувствена.

Хладна като мраз,

гола - без душа,

само по кости.

Това не е смъртта!

Тя ще бъде спасение!

Това е слабостта!

Страхът!

Това е дяволът!

Отровена от ласкави слова,

забити стрели в плътта!

Отровни стрели.

Зашеметена.

Изнемощяла.

Отровена.

Но... не!

Този път... Не!

Няма да има пир!

Слабостта се превърна в сила,

силата във вяра,

вярата в Любов.

Любовта лекува,

вдига на крака!

Любовта издига!

Любовта е Бог,

а Бог е с мен.

Бог е най-Велик!

alistef (Албена Стефанова)

2011-02-24T19:53:30+02:00

Хареса ми.Завладяващо и силно. Браво. Няма да се предаваме я, на слабостта. тя е виномна за вс ни страдание. Край на компромисите със себе си заради нещо или някого, заради нечие его и чувство за малоценност. Стига напразни жертви. Единствено си струва Любовта. Тя е най великата, тай чистата и съвършена, най красивата жертва пред лицето на Бога.