10 авг. 2019 г., 06:36

Пир 

  Поэзия
635 0 2
Мечти, поднесени в поднос.
Кошмари, задушени в скърби.
Изгубил своя коловоз,
открий ти себе си най-първо.
Ръжда по златните блюда.
И бримка в божията дантела.
Душата е една... И затова
си има собствена постеля.
Ти лакомо не гледай на света -
присядат лошо сиви делници.
В затвор от мрачна самота
мисли за вятърните мелници. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Все права защищены

Предложения
: ??:??