Пътувам във безкрая
и съм ничия,
жена, избягала от доста жарки сънища,
мечта, пресякла много чужди пътища,
душа, родена да обича!
С пиратска кръв съм
и изливам
несгодите си в бурета със силен ром,
не вярвам, че бездушните стени са дом,
надежди не събирам!
Моретата кръстосвам
и владея
противниците си, но не с оръдия, а с чар,
сандъчета плячкосвам с кръв и кехлибар,
под Веселия Роджър пея.
***********************************
Но свободата ми не струва
и петаче
без онези, наши, безкрайни минути,
когато забравям да дишам и в скута ти
тихо от щастие плача!
© Таня Донова Все права защищены