1 мар. 2011 г., 20:08

Пирони в ковчега ми, майко Земя 

  Поэзия » Философская
456 0 1
Пирони в ковчега ми, майко Земя

Забивам пирони в ковчега ти, майко,
пирони в ковчега ти, майко Земя,
пищя и се моля на мъртвите чайки,
послание пращам до празна луна.

Пирони в очите, кинжал във врата,
протягам ръце, но оказвам се сам,
падам и късам кървяща трева,
жив ли съм още - това и не знам.

С призрачен вой в мен набиват пирони,
ръцете изстиват, сърцето ми спря,
сред мрака на Ада зъл демон ме гони
и сграбчва със нокти мойта душа.

Синът е прокуден, очите - незрящи,
Светът е изгубен в делата ни страшни,
полагат трупа ми сред гробница мрачна,
не сещат дъха ми във стаята прашна...

*                       *                       *
Забиват пирони в ковчега ми, майко,
пирони в ковчега ми, майко Земя,
пищя и проклинам мъртвите чайки,
всичко е свършено вече, сега...

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??