Пирова победа
Изстена портата,
прокЪлната и бледа.
Невъзмутимо
думите горяха.
Пияна съм.
Изпих лъжите
в Пирова победа.
Ехидно счупените
чаши се засмяха.
Поряза устните ми
с остра изневяра.
Във мислите ми
дращиш със "Прости...".
Но споменът за грях
до мене нощем ляга,
препънал се в
разголени вини.
Пияна съм
от трезвени заблуди...
В сърцето
нямо прошката крещи.
Когато вятър
клоните разлюби,
раздялата със теб
ще отболи...
05.04.2008 г.
© Гергана Шутева Все права защищены