Аз не чувствам, аз не дишам,
аз не плача - и това не отричам.
Омръзна ми напразно да обичам
и към всеки така бързо да се привличам.
Пронизва ме болка там, където
усеща най-силно сърцето.
Нека спре да бие то сега
и да гние в празнота.
Писано ми е -
любов аз няма да намеря
и цял живот в самота ще живея.
Страх ме е от мен самата,
в мен остана само тъгата.
Вечно рана чувствам аз от любовта,
но докога ли писано ми е да е така.
© Теодора Делиева Все права защищены