Пиша сутрин и денем,
по изгрев и залез.
Пиша гладен и сит,
тъжен и весел.
Пиша в радост и в сълзи,
в светло и в мрак.
Пиша сред машини,
грес и масла...
Пиша на тетрадки,
на бележки от сметки
за ток, за вода...
Пиша за нас, за света...
За това, че няма...!Няма
да ни има след час,
след ден, след година...
И никой! Никой няма
да знае как ухае цветът
на череша през май...
Как морето говори...
Как е тихо в бащини двори...
Как с коси побелели
все нататък вървим...
Как септември ни гали...
Как сълзите са знак,
че сърцата ни стари
са живи и пак
носят цветно хвърчило,
тичат в утрото пак...
Пиша, пиша....
Моля Господ едно!
Нека Той да дописва!
Нека Господ дописва!
© Хари Спасов Все права защищены