20 мая 2014 г., 23:27

Пише: " Свободен" 

  Поэзия
560 0 10

Не си струва тъгата по тебе,

не си струва дори самотата...

Имаш всичко, а после в излишното

се захласваш... Е, що за отплата?

 

Като буца от твърд чернозем,

като стрък от трева пожълтяла -

суха, грапава, дишаща в плен,

невъзможна... Напук оцеляла...

 

Отнеси я със себе си, тръгвай!

Няма смисъл от глупави сцени.

Твърде късно е да се сбогуваш,

твърде рано е да си със мене.

 

Отнеси, ако искаш парчетата

от дома, който зидах в мечтите.

Отнеси даже спомена! В шепата

прибери рестото от лъжите...

 

И не връшай се повече, Дяволе,

остави ме да дишам спокоен!

Няма смисъл от глупаво даване,

на гърдите ми пише: "Свободен!"

© Йордан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??