ПИСМА ДО ДЪЩЕРЯ МИ - 1
Невръстна си, но знам ще порастеш.
Ще се научиш да четеш и пишеш...
Писмата ми когато прочетеш –
ще разбереш защо без мене дишаш!
Тогава ще съм само шепа пръст
и спомен мил от снимка избеляла,
не знам дори дали ще има кръст -
за моята душа осиротяла.
Съдбата ти от друг бе начертана,
недей го съди – вече съм простил!
Остана само болката голяма,
че само в мислите си с теб съм бил!
Любомир Попов
© Любомир Попов Все права защищены