Писма на времето, изсечени завинаги

12 июл. 2019 г., 14:39

Поэзия » Свободный стих

874 4 7

От облачета имам огърлица,
затварят ти очите на места,
в които са дъждовни птиците.
Реалността, в красивото мистична,
е някакво стаено благородство,
което ражда плаха светлина
през жълто петънце в окото ми,
за сладостта в утробата
на древен танц
и сещаш в мен
щастливата египтянка.
От черна роза пръснати листа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Писма на времето, изсечени завинаги

Искате да прочетете повече?

Предложения