RainaVakova
431 2780
12 июл. 2019 г., 14:39

Писма на времето, изсечени завинаги 

  Поэзия » Свободный стих
807 4 8

От облачета имам огърлица,
затварят ти очите на места,
в които са дъждовни птиците.
Реалността, в красивото мистична,
е някакво стаено благородство,
което ражда плаха светлина
през жълто петънце в окото ми,
за сладостта в утробата 
на древен танц
и сещаш в мен
щастливата египтянка.
От черна роза пръснати листа
и полъх от ранени ананаси...
Косата си естествено разплитам
и само избуялите савани,
жадуващи за лебеди от мълнии,
те молят във атлаза да останеш.
Постелята с добрите ти ръце
е люлката за арфа и пиано...
Дали Джоконда ражда светове
на своя най-невидим Леонардо?
В пролуката на странен йероглиф,
издялан в пещера от безсъзнание,
разнежен ембрионът, топъл, жив
очаква да го сътворим с незнание.
 

 

Посветено

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Райна,винаги зад неясните йероглифи се крие пулсиращото знание на зачатието.Усмивка!
    Поздрав!
  • От пулсиращо знание
  • Кате, хубави почивни дни, миличка и ти благодаря!
  • Обичам да чета стиховете ти, Райне!Докосваш!
  • А аз мислех,че е доста неразбираемо и хаотично...Благодаря ви за добрата дума и прочита. Бъдете много вдъхновени и влюбени!
  • Много е хубаво Райне!
    Един йероглиф, пропил образите на времето!
    Изключителна поезия!
  • в които са дъждовни птиците.
Предложения
: ??:??