valqka (Валентин Василев)
515 2124
12 окт. 2013 г., 13:53  

Писмо 

  Поэзия » Любовная
618 0 5

 

                      

          Добър вечер, мила моя!

          Здравей, любима Самота!

          Изпращам ти имейл и те моля,

          не плачи, прочетеш ли го това!

          Компютърът ми пак загря

          от пламналите пръсти, с които пиша,

          а в окото ми една сълза

          се чуди, душата ми защо въздиша!

          Белият екран ме тъй слепù,

          че отварям файлове без смисъл

          и като мумия бледа, сам самин,

          се взирам в трептящия монитор,

          докато навън дъждовни капки чукат -

          проверяват дали си нейде още тука...

          Аз на глас не мога да го кажа,

          че ще изплаша тишината,

          затуй седнах да ти пиша, драга,

          и съвсем ще бъда кратък: 

          Остави ме! Излез ми от душата,

          дъждът ще те измие в мрака!

          Вратата отивам да отворя -

          отвън приятели ме чакат...  

          И се не връщай! Разбра ли?

                                    

                                                    от Валяка      

 

 

  

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Аз на глас не мога да го кажа,
    че ще изплаша тишината,
    затуй седнах да ти пиша, драга,
    и съвсем ще бъда кратък:"
    Чудесно е!Аплодисменти!
  • Хубава изповед Валентин! Наситена с емоции! Поздрав!
  • Ти както влюбено й говориш, май не ще си тръгне скоро тази Самота...
  • Голяма прегръдка от мен, Вальо!
  • Остави ме! Излез ми от душата,
    дъждът ще те измие в мрака!

    Дълбоки почитания, Валентин!
Предложения
: ??:??