Животът е миг изпълнен с неволи,
а времето секундите кове,
сърцето ми не спира да се моли,
с надеждата да бъдеме добре.
Не знам, защо, но вярвам, че ме чуваш,
към теб отправям своето писмо,
ти дето с обич раните лекуваш,
ти дето свързваш всички ни в едно.
Добрите хора винаги ще страдат,
защото те са ангелския хор,
и винаги ще стават и ще падат,
в падения за срам и за позор. ...