Аз пак ти пиша от онез писма, в които се кълна, че те обичам! Отново сгъвам белите листа и ги прибирам, без да препрочитам!
По кой да ги изпратя и къде? Ти нямаш ни адрес, ни номер. Че до небето, там, където си, не мога да ти пусна даже спомен!
Цветята ги запазих, за хербарий. Венец красив от тях ще оплета. Но няма да го пращам със писмата, при тебе лично ще го донеса!
Но... няма да е скоро. Не очаквай. Ядосана съм ти сега. Уви. Оставам на земята при децата. Когато дойда там, ме приеми.
....... Сега цъфтят на гроба ти кокичета. На мен приличат, в сватбена премяна. Гълъб бял над твоите момичета разперил е криле. Като отмяна!