Скъпи, писмо ще ти напиша!
Старомодно, но истинско писмо!
С парфюма си ще го напръскам
и с целувка ще го оцветя.
Писмо, в което чувствата си
таени дълго ще излея и за нея -
Любовта така копняна ще ти споделя.
Може би със сълзи или с дъх
от въздишки затаен.
Скъпи, писмо ще ти напиша
и в него ще те попитам смело:
Улавяше ли друга така умело
акордите на твоята душа?
Знаеше ли, че зад песента има песен?
Песен без акорди и мелодия, без звук.
Просто песен....
Скъпи, можеш ли с думи
да опишеш тази песен?
Стигат ли ти думите да
разкажеш на глас за любовта?
Хайде, постарай се!
Опиши я! Изгаря ли те тя?
Тя е звук неуловим.
Тя е тишина.
Заглушаваща, изморяваща,
нали? Единствена!
Скрита зад усмивката ти,
родена в мечтите ти.
Сложна е като човешката душа.
Объркваща, невъзможна е
понякога дори....
И спомените, скъпи
в шепа си събрал.
Поглеждаш към звездите
с вяра, че ще се сбъднат
някога мечтите.
Тъжен ли си, скъпи?
Но защо?
Аз винаги ще те обичам!
Винаги, дори светът ми
да се срине и да запламти!
Ти ще бъдеш винаги в сърцето ми!
Давам ти обет!
Любов като тази не се забравя!
Ще минат месеци, може би години.
Ще си ме спомниш някой ден.
Може би усмихната, красива.
Може би тъжна, заядлива.
Може би всичко е миг,
а може би вечност,
крясък без вик.
И какво ако
всичко свърши тук и сега?
Аз ще ти благодаря!
Благодаря ти за любовта!
Благодаря ти, че те има!
Благодаря ти, че те изживях!
Благодаря!
Винаги ще те обичам!
Такъв непокорен,
чувствителен, уплашен,
смел и отговорен.
Предпазлив и спокоен.
Такъв инатлив и неспокоен,
упорит и мълчалив.
Ядосан и покорен!
Винаги ще те обичам!
Писмото в плик ще прибера...
И никога няма да изпратя.
Ти не ще го прочетеш,
защото е написано с повече
любов отколкото можеш да понесеш!
© Деница Гогова Все права защищены