Безкрайно много хаос тая у мен -
различен свят тъмничен и студен,
копнежи по един несбъднат зов.
Безкрайно силно мога да извия,
тъгата на мъдруващ прах да стрия,
с прегръдка нежна да родя любов.
Безкрайно време мога да ридая
с надеждата безхлебна да узная
кога и как да бъда аз щастлив.
Безкрайно често нищо няма смисъл,
самотен да съм някой е орисал
съдбата ми във този век хаплив.
Самотен да пребъда във страдание,
събуден сред кошмарното познание
и болка, обобщена в алманах.
Безкрайно е възможното ви щастие,
безкрайно е и моето нещастие,
в света ви нищо сякаш не узнах...
Безкрайно много хаос тая в душата
и мога да ви го предам в соната,
но мисля, сякаш, че не ще го дам...
Защото мисля, че не заслужавате,
защото много бързо се снижавате,
защото сякаш съм безкрайно сам...
© Атанас Янев Все права защищены