Писмо до България

Мила Българийо,

моя скъпа Родино,

с горски коси, с морски очи,

с нозе на нестинарка,

с душа на хайдушка майка,

колко красива си ти!

Ликът ти балкански,

нежен, християнски,

като икона на олтара блести.

През вековете изстрадала,

но вечно вярна останала

на своя народ си ти.

Песента ти дивна и магична

във вселената завинаги ехти.

Който те познава, той не те забравя.

На планетата гласът си ти.

Мила Българийо, моя скъпа Родино,

в живота си много красиви страни видях.

Надалеч съдбата ме ориса

и орисана, далеч от теб живях.

Но в сърцето ми завинаги остана

любовта към тебе да гори.

Като неизтляваща жарава

мъката по теб не намалява,

а с времето все повече боли.

Този стих за тебе е, Родино моя,

от сърцето се изля.

Нищо, че си надалече,

аз те нося  в моята душа.

Коренът ми български е в тебе,

в нашата обичана земя.

Ти завинаги си в мене,

и завинаги си моята страна.