ПИСМО ДО ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

... о, Господи, каква човещинка,

да те присрещне старата на прага,

да ѝ целунеш в тъмното ръка! –

свещената ръка на мама Блага,

смирено влязъл в бащиния дом,

да те погледне старата икона,

на одъра да седнеш мълчешком,

що тати го скова със три пирона,

пак да се видиш онова момче,

с хвърчилото си литнало в простора,

щом утре ясно слънце напече,

от теб да смъкне черната умора,

и в този свят, край теб прогнил от зло,

да грейне в обич родната ти стряха,

и гълъбът с прекършено крило

за миг да ти помаха с радост плаха,

дойдох, за да дочакам мирен заник.

с надеждиците тъй живея – просто.

О, скрити вопли на печален странник,

прости ми, Димчо?

Ти си моят Господ.

2 август 2021 г.

гр. Варна, 11, 40 ч.