Писмо до Европа от пъкъла
ПИСМО ДО ЕВРОПА ОТ ПЪКЪЛА
Дали не те обидих, извини ме!
Нарекох те във мъката стръвница.
Ти посрещни децата с пълно виме,
за да забравят празните паници.
Че тука са се хванали за гушата
управниците, гладни за софрата.
След наводнения и след градушки,
народът стиска в шепите душата си.
Пак избори, надлъгвания празни,
плячкосване на банки с милиарди...
Не знаем вече как да се опазим
в родината си, в нашата България.
Ей за това децата ни са скитници,
към теб са хукнали като побъркани.
Бъди им майка ти, а не стръвница.
И помогни им да забравят пъкъла.
17.10.2014
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Браво! Искрена, вълнуваща и завладяваща творба! Поздравления за гражданската позиция и много точната десекция на съвремието ни!
-
Али, благодаря за топлината и приятелското отношение към написаното от мен! И аз обичам да те чета!
-
Адмирации, Мария, от душата си изтръгнала думите! Високо ценя гражданската ти позиция, будния дух...
-
Няма къща, от която да не е излетяло дете към чужбина. А при някои, като в моя случай - са две... Нима бащите и майките им живеят добре?
Не искам да наричам родината си Ад, в такова трудно, дори за дишане място, го превърнаха управляващите.Радвам се на тези млади хора, които устояват на всичко и са готови да дадат силите и знанията си за разцвета на България. Иска ми се да вярвам, че и моите деца след завръщането си ще бъдат като тях. Дано Бог помага на младото ни поколение и бди над нашите птичета, където и да са те сега, като майка се моля за всички! -
Nе, никакви извинения... не иде реч за тях...!
-
Там ни е грешката,че се борим за правата си с "Извиняюс"или "Sorry".
Ние с теб и целокупният български народ от мъченици не дължим извинение на никого. Напротив, на нас ни дължат извинение много фактори,които заради лични облаги ни докараха до този хал и те са си лично наши т.е.БЪЛГАРСКИ и не са от вчера и днес. -
Не знам дали съм силна, люлея се между двете крайности...
Сигурно сега ще трябва да се извинявам на родината си...
Но на тези, които ни управляват само в свой интерес, няма да се извиня.
Благодаря ви, че се спряхте пред това стихотворения, приятели! -
Нито Европа, нито Русия или който и да е друг са ни виновни!Бедите на народа ни идват от собствената ни "майчица", която за съжаление се оказа по- лоша от мащехата!
"Затуй се кичиш днес с венци от хули
и тропаш пред затворени врати,
затуй си носим старите цървули,
кой на такава майка ще прости"...
Един раздиран от омраза и противоречия народ, няма бъдеще.Политиците са тези, които трябва да дават пример за взаимно уважение и обединение в името на народа, а те не могат или не искат да го направят! Така,че никой от вън не ни е виновен!Само НИЕ можем да възвърнем честта и достойнството си и това НЕ Е пътя на отрицанието и омразата!
Поздрав, Мария! -
Силно...
-
...
-
Пробождат думите като стрелички...
Почитания! -
Страшно писмо си изпратила от Пъкала /може би това име вече повече и подхожда/, мила Мария?НЕЩО ПРИСЕДНА НА ГЪРЛОТО МИ ОЩЕ КАТО ГО ЗАЧЕТАХ И СЪЛЗИТЕ МИ ПОТЕКОХА И ЗА МОЯ ИЗНЕНАДА.Нямам думи -онемях ме вече и ослепяхме.Плачем, пишем, викаме, но нямя кой да ни чуе. Няма я вече България. Поздрав за стиха ти и дано Бог от Небето
ни помогне! -
Ех, Мария! "Задебеляло е сърцето на тия люде и с ушите си тежко чуват..." Но ти пиши. Ние не сме тъпоухи. Призивът ти не е глас в пустиня. Надявам се.
-
Силно стихотворение с ясно изразена гражданска позиция, отлично мотивирана при това!
Поздравление, Мария и най-висока оценка за стиха ти! -
Нужна е много сила, за да наречеш Родината си АД..."до Европа от пъкъла"...!
-
Ех, колко тъжно и за съжаление истинско!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави!